Публикуваме всички издания и бележкикъм тях на страниците на проектите ни с отворен код на адреси https://github.com/guardianproject/orbot/releases и https://github.com/guardianproject/orbot-ios/releases
Tor е мрежа от препращащи възли, управлявани от доброволци по целия свят, които препращат трафика ви през тях, което ви дава възможност за скриване на страниците, които посещавате, от хората, които наблюдават връзката ви с интернет, и също така не позволява на страниците, които посещавате, да узнаят физическото ви местоположение.
Тъй като трафикът преминава през препращащи възли, управлявани от доброволци по целия свят, връзката е засегната от „стеснения“ и забавяне на мрежата.
След като отворите Orbot, натиснете големия бутон и след няколко секунди установяване на връзка с Tor ще видите съобщение, в което се казва 100% свързан, а бутонът ще стане зелен. Ако използвате ВЧМ за трафика на мрежовия четец през Tor, можете също така да проверите връзката, като посетите https://check.torproject.org/ - страница, създадена от екипа на Tor, за да показва дали сте свързани с Tor или не.
Мостовете са препращащи възли в мрежата на Tor, които помагат за заобикаляне на цензурата. Можете да пробвате мостове ако Tor е забранен от доставчика на интернет.
След началото на войната в Украйна атаките срещу мрежата Tor се увеличиха. Оттогава са отстранени уязвимости в сигурността и са добавени възли, но това отново отнема повече памет. Клиентът на Tor е чувствителен към промените в мрежата, тъй като се стреми да открие цялата мрежа. Колкото повече възли открива, толкова повече памет използва. За съжаление Apple позволява използването само на 50 МБ оперативна памет (мегабайта, при устройства, които имат най-малко 3 ГБ – ГИГА байта!) в така наречените „мрежови разширения“ (ППИ, който трябва да бъде използван от приложения от рода на ВЧМ). Това е много тежко ограничение за софтуер като Tor. Освен това използваната в момента оригинална версия на Tor, написана на C, е на път да отпадне, докато нова реализация на Tor, написана на Rust, е в процес на разработка, но все още не е достигнала необходимото ниво. Бъдете търпеливи.
Вижте отговора по-горе – поради размера на частта от мрежата на Tor, която вижда, може да достига ограничението от 50 МБ. В такъв случай iOS изключва „мрежовото разширение“. Ако сте избрали „рестартиране при грешка“ (включено по подразбиране), тази настройка ще се опита да рестартира приложението.
Изчистете временната памет. Понякога отстраняването на старата информация може да освободи достатъчно памет. Въпреки това откриването на всеки възел наново всъщност използва повече памет, отколкото зареждането му от временната памет. Така че, ако приложението не се отвори от първия път, дайте му повече възможности. Ще се зарежда все повече и повече информация от временната памет, което ще остави повече памет за нормални операции.
В настройките включете изчистването на временната памет при старт на приложението. То ще зарежда по-бавно, но няма да се срине ако сегмента от мрежата, който виждате е достъчно малък, за да се побере в заделената временна памет.
Задаваме ограничението толкова малко (по подразбиране 5 МБ), за да не бъде достигнат тавана от 50 МБ твърде бързо. Експериментирайте с по-високи стойности. Отворете настройките. Въведете --MaxMemInQueues
(два минуса!) на отделен ред в секцията „Разширени настройки на Tor“, въведете 10 МБ на следващия ред. Рестартирайте. Ако приложението не стартира нормално вероятно използва твърде много памет. В такъв случай махнете тези два реда.
Опитайте се да използвате потребителски мостове, дори и да нямате нужда от тях за заобикаляне на цензурата. Частта от мрежата на Tor, която виждате чрез мостовете, може да е по-малка, така че клиентът на Tor няма да използва толкова много памет.
Докоснете „Попитайте Тор“ – това ще обнови вградения списък с мостове Obfs4, настройките на Snowflake и ще ви предостави няколко потребителски моста. Опитайте отново всички комбинации. Може да използвате и робота на Telegram или електронната поща, те ще предоставят различни мостове от други извадки.
Apple въведе нов (по-бърз) компонент, наречен WKWebView
, който замени UIWebView
, и искаше всички приложения да използват него. Въпреки това WKWebView
не поддържаше прокси за трафика по начина, по който го поддържаше UIWebView
. На всичкото отгоре това винаги е било временна мярка, тъй като никога не можахме да изполваме прокси за аудио/видео потоци и вашия IP адрес изтичаше чрез WebRTC. С Orbot тези проблеми отпаднаха. За съжаление сега Orbot за iOS случайно се озова в положение, от което е трудно да го измъкнем. От iOS 17 насам обаче WKWebView
поддържа прокси, така че отново имате избор. Ако имате възможност обновете до iOS 17!